Учени от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) успяха да изчислят скоростта на човешката мисъл и резултатът е изненадващо нисък – едва 10 бита в секунда. За сравнение, дори процесорите от преди 50 години работеха значително по-бързо.

Оказва се, че докато сетивата ни събират информация със скорост около 1 милиард бита в секунда, мозъкът обработва само малка част от нея. „В реално време ние използваме само тези 10 бита, за да възприемем околния свят и да вземем решения”, обяснява проф. Маркус Майстер, ръководител на изследването. Това повдига въпроса – как мозъкът успява да филтрира огромното количество данни, които постъпват от сетивата?

Макар че невроните са способни да предават много повече информация, мозъкът ни очевидно не използва пълния им капацитет. Причините за този парадокс тепърва ще се изследват.

Друго интересно наблюдение е, че мозъкът работи линейно – обработваме само една мисъл наведнъж, вместо да мислим за няколко неща паралелно. Според учените това вероятно е свързано с начина, по който мозъкът се е развил – първоначално основната му задача е била да управлява движението и ориентацията в пространството, което не изисква множество паралелни изчисления.

Изследователите смятат, че мисленето може да се оприличи на навигация в абстрактно пространство и затова е ограничено до един „път” на мисълта в даден момент. Според тях това не е случайност – в средата, в която сме еволюирали, този начин на работа е бил напълно достатъчен.Тези открития поставят под съмнение идеите за бъдещи високоскоростни връзки между мозъка и компютрите. При такава бавна скорост на невронните процеси – 10 бита в секунда – мечтите за директен, светкавичен интерфейс между човек и машина изглеждат все по-нереалистични.

 ИЗТОЧНИК:technews.bg